На този ден през 1973 г. Сирия и Египет нахлуват в Израел от двете страни
Войната от Йом Кипур, наричана също Октомврийска война, е война, водена от обединението на арабските страни, предвождана от Египет и Сирия, срещу Израел в интервала 6 – 25 октомври 1973 година Води се главно на Синайския полуостров и Голанските възвишения – територии, които са окупирани от Израел след Шестдневната война от 1967 година Египетският президент Ануар Садат, също по този начин, желае да отвори отново Суецкия канал. Целта не е била да се унищожи Израел, само че израелското шефство не е можело да бъде несъмнено в това.
На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия атакуват страната Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни: Йордания, Ирак, Саудитска Арабия, Либия, Тунис, Алжир и Мароко.
В тази война нападат първо арабите. Египтяните преминават израелската военна линия Бар-лев на Суецкия канал. Израел не чака офанзивата на два фронта (атакуват го по едно и също време Египет и Сирия) и това улеснява арабските съдружници при започване на войната. От друга страна Египет е въоръжен с ракети земя-въздух, които оказват помощ на арабската страна да отблъсне въздушните офанзиви на Израел (загубите са толкоз огромни, че премиерът Голда Меир забранява потреблението на авиация). Египетските бойци са въоръжени и с ново оръжие, което поразява наземните цели, а точно, нови базуки, които могат да се придвижват в дребни куфари, и се сглобяват елементарно.
Израел наподобява притиснат до стената, когато арабското командване заповядва на бойците и ракетите да навлязат във вътрешността в полуострова. Тогава израелската авиация открива минус на руските ракети – те са с неподвижна глава. Еврейските самолети стартират да унищожават ракетите по-лесно и със доста по-малко провали.
На земята израелските танкове удържат някои победи с помощта на авиацията. Армията съумява да се прегрупира и отблъсква част от арабските сили.
С посредничеството на американския държавен секретар Хенри Кисинджър са реализирани съглашения през 1974 година и 1975 година за делене на израелските от една страна и египетските и сирийските войски въпреки това в Синайския полуостров и на Голанските възвишения.
Военните дейности костват на израелците сума равна на годишния брутен артикул на Израел. Войната провокира рецесия в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало нужната информация за готвеното нахлуване. Сформирана е дори специфична комисия за следствие на събитията за спора.
Войната от Йом Кипур води до усилване на интернационалната изолираност на еврейската страна. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си връзки с Израел.
Загубите и на двете страни са тежки. На Голанските възвишения загубите на сирийците са 3500 души, а на израелците – 722 души (загубват 1150 танка, Ирак губи повече от 100 танка, Йордания – 50 танка). Израел губи на Голан 100 танка, а още 250 танка са развалени.
Човешките загуби на еврейската страна са 2552 души – много огромна численост за дребна страна като Израел.
На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия атакуват страната Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни: Йордания, Ирак, Саудитска Арабия, Либия, Тунис, Алжир и Мароко.
В тази война нападат първо арабите. Египтяните преминават израелската военна линия Бар-лев на Суецкия канал. Израел не чака офанзивата на два фронта (атакуват го по едно и също време Египет и Сирия) и това улеснява арабските съдружници при започване на войната. От друга страна Египет е въоръжен с ракети земя-въздух, които оказват помощ на арабската страна да отблъсне въздушните офанзиви на Израел (загубите са толкоз огромни, че премиерът Голда Меир забранява потреблението на авиация). Египетските бойци са въоръжени и с ново оръжие, което поразява наземните цели, а точно, нови базуки, които могат да се придвижват в дребни куфари, и се сглобяват елементарно.
Израел наподобява притиснат до стената, когато арабското командване заповядва на бойците и ракетите да навлязат във вътрешността в полуострова. Тогава израелската авиация открива минус на руските ракети – те са с неподвижна глава. Еврейските самолети стартират да унищожават ракетите по-лесно и със доста по-малко провали.
На земята израелските танкове удържат някои победи с помощта на авиацията. Армията съумява да се прегрупира и отблъсква част от арабските сили.
С посредничеството на американския държавен секретар Хенри Кисинджър са реализирани съглашения през 1974 година и 1975 година за делене на израелските от една страна и египетските и сирийските войски въпреки това в Синайския полуостров и на Голанските възвишения.
Военните дейности костват на израелците сума равна на годишния брутен артикул на Израел. Войната провокира рецесия в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало нужната информация за готвеното нахлуване. Сформирана е дори специфична комисия за следствие на събитията за спора.
Войната от Йом Кипур води до усилване на интернационалната изолираност на еврейската страна. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си връзки с Израел.
Загубите и на двете страни са тежки. На Голанските възвишения загубите на сирийците са 3500 души, а на израелците – 722 души (загубват 1150 танка, Ирак губи повече от 100 танка, Йордания – 50 танка). Израел губи на Голан 100 танка, а още 250 танка са развалени.
Човешките загуби на еврейската страна са 2552 души – много огромна численост за дребна страна като Израел.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ